Различните млади: Пловдивска художничка ще бъде посланик за един ден
След няколко месеца Венета Павлова, която е ученик на ЕГ „ Иван Вазов “ в Пловдив, ще се дипломира. Младата дама към този момент има триумфи като художник, модел и дизайнер, само че се оказа, че гениите й не свършват до тук. Тя се подреди и измежду спечелилите в състезанието за есе „ Жените и дипломацията – дипломат за един ден “. Церемонията се организира на 15 декември в Министерството на външните работи (МВнР) през днешния ден, а състезанието е по самодейност на вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел. Венета получи премията си от Аурелия Домницяну, министър-съветник в посолството на Румъния. До абитуриентските балове остават по-малко от 5 месеца, само че Венета твърди, че тематиката съвсем не я вълнува. Усилията й са съсредоточени върху кандидатстването й, като тя е избрала Royal academy of art в Антверпен, където ще кандидатства в специалността „ фешън дизайн “.
Прочетете още
- Пловдивчани свързват името ти с изложения, пърформанси, благотворителни дела. Кое те накара да се включих в състезанието на Министерство на външните работи?
- Стана напълно инцидентно. Имаше Ден на отворените порти в министерството и аз се записах. Бях в София за присъединяване в самодейност на Асоциацията за поддръжка на децата, където участвах със свои картини, а в това време се бях присъединила и в кастинга за ревюто на MAD MOOD FASHION MILANO, проведено от International Fashion Connection. В министерството имаше няколко забавни курса, в които се срещнах с разнообразни хора. Там научих за състезанието „ Жените и дипломацията – дипломат за един ден “ и взех решение да вземам участие. Беше в последния миг. Трябваше да предпочитам сред няколко езика – британски, френски, фламандски и монголски. Избрах да пиша на френски, защото взех решение, че на британски ще е скучно, а другите два езика не ги притежавам. А и френският е езикът на дипломацията. Предадох есето в последния миг, в съвсем работен вид и това, че бях определена измежду спечелилите ми пристигна като гръм от ясно небе. А и спечелилите в другите категории бяха студенти.
- Очевидно модата те изкушава, само че след срещите ти с Мария Габриел и други дипломати, не се ли чувстваш раздвоена?
- Да, трябва да си призная, че съм изкушена. Дипломацията е нужна във всяка сфера на живота. Политическата дипломация също е извънредно значима и забавна. Дипломацията е доста повече от познания и положителни маниери. Тя е умеенето да създаваш истории, които да влияят. Но мисля, че едното не изключва другото. Свикнала съм да върша по няколко неща по едно и също време и това не ми пречи. Интересно ми е да изучавам по няколко езика по едно и също време, да рисувам, да спортувам. А и изкуството е най- положителният дипломат на една страна.
- Кои са “ тайните оръжия ” на жените- дипломати?
- Според мен тайното оръжие на дипломацията е в пространството сред думите, изречени с доста финес, съчетани с духовитост, поднесени с грациозност и жанр. Дипломацията е изкуството да намериш най-краткият път от една точка до друга. Тя постоянно знае какво да попита, когато не знае какво да отговори. Предполагам, че комбинацията сред сексапил и разсъдък е съдбовната нотка.
- Дипломацията изисква съчетаване на солидни знания с различни умения, на висока просветеност с огромен гений. От дребна се занимаваш с изобразително изкуство. В кои други области са твоите ползи?
- Интересувам се от история, литература, музика и кино. И несъмнено – мода!
- Имаш ли обичани интервали?
- В историята – Античността, Ренесанса и Бел епок. Обожавам киното, музиката и модата на 70-те и 80-те. Невероятни са. Харесвам тяхната хармония. За страдание сега сме много надалеч от нея. Тази мода на спортните екипи му отвращава. Героите на Марвел също не ми харесват.
-Очевидно ти също живееш в 80 -те- къса коса, кубинки.. Не е ли мъчно да си друг в нашия уеднаквен свят?
- Само първоначално е мъчно. Но въпреки всичко това е надалеч по-лесно, в сравнение с да загубиш себе си, пробвайки се да се харесаш на другите. Стреотипът за женска хубост, който се постанова през последните години не ми харесва. Този тренд със силикона е пошъл. Но мисля, че всеобщото му налагане в последна сметка ще докара до това, че естествената хубост още веднъж ще бъде на мода. Но външният тип е единствено едната страна на казуса. Консуматорското държание на обществото безусловно заличава естествените човешки полезности. Голяма част от връстниците ми прекарват времето си втренчени в телефоните. Малко са тези, които четат. Това е тъжно. Младите хора с с по- тънка сензитивност остават неразбрани. Търся естетиката на всички места - и във визията, и в онтношенията.
- Избрала си университет в чужбина. Ще се върнеш ли назад в България, откакто завършиш?
- Ще аплайвам в Royal academy of art в Белгия, а по-късно се надявам да направя магистратура в Италия, тъй като това е страната, в която са съсредоточени най- великите мостри на изкуството - картини, статуя, дизайн. Мисля, че бих се прибирала, само че за по-кратки периоди. Все отново тук са околните ми, приятелите ми, котката. Макар, че може би ще я взема с мен. Светът е друг, не е належащо да стоим закотвени на едно място.
- Как виждаш себе си след 10 години?
- Получавам Оскар за костюми и благодаря на майка ми, която е моята най- добра другарка и най- огромният войник, който познавам.
Прочетете още
- Пловдивчани свързват името ти с изложения, пърформанси, благотворителни дела. Кое те накара да се включих в състезанието на Министерство на външните работи?
- Стана напълно инцидентно. Имаше Ден на отворените порти в министерството и аз се записах. Бях в София за присъединяване в самодейност на Асоциацията за поддръжка на децата, където участвах със свои картини, а в това време се бях присъединила и в кастинга за ревюто на MAD MOOD FASHION MILANO, проведено от International Fashion Connection. В министерството имаше няколко забавни курса, в които се срещнах с разнообразни хора. Там научих за състезанието „ Жените и дипломацията – дипломат за един ден “ и взех решение да вземам участие. Беше в последния миг. Трябваше да предпочитам сред няколко езика – британски, френски, фламандски и монголски. Избрах да пиша на френски, защото взех решение, че на британски ще е скучно, а другите два езика не ги притежавам. А и френският е езикът на дипломацията. Предадох есето в последния миг, в съвсем работен вид и това, че бях определена измежду спечелилите ми пристигна като гръм от ясно небе. А и спечелилите в другите категории бяха студенти.
- Очевидно модата те изкушава, само че след срещите ти с Мария Габриел и други дипломати, не се ли чувстваш раздвоена?
- Да, трябва да си призная, че съм изкушена. Дипломацията е нужна във всяка сфера на живота. Политическата дипломация също е извънредно значима и забавна. Дипломацията е доста повече от познания и положителни маниери. Тя е умеенето да създаваш истории, които да влияят. Но мисля, че едното не изключва другото. Свикнала съм да върша по няколко неща по едно и също време и това не ми пречи. Интересно ми е да изучавам по няколко езика по едно и също време, да рисувам, да спортувам. А и изкуството е най- положителният дипломат на една страна.
- Кои са “ тайните оръжия ” на жените- дипломати?
- Според мен тайното оръжие на дипломацията е в пространството сред думите, изречени с доста финес, съчетани с духовитост, поднесени с грациозност и жанр. Дипломацията е изкуството да намериш най-краткият път от една точка до друга. Тя постоянно знае какво да попита, когато не знае какво да отговори. Предполагам, че комбинацията сред сексапил и разсъдък е съдбовната нотка.
- Дипломацията изисква съчетаване на солидни знания с различни умения, на висока просветеност с огромен гений. От дребна се занимаваш с изобразително изкуство. В кои други области са твоите ползи?
- Интересувам се от история, литература, музика и кино. И несъмнено – мода!
- Имаш ли обичани интервали?
- В историята – Античността, Ренесанса и Бел епок. Обожавам киното, музиката и модата на 70-те и 80-те. Невероятни са. Харесвам тяхната хармония. За страдание сега сме много надалеч от нея. Тази мода на спортните екипи му отвращава. Героите на Марвел също не ми харесват.
-Очевидно ти също живееш в 80 -те- къса коса, кубинки.. Не е ли мъчно да си друг в нашия уеднаквен свят?
- Само първоначално е мъчно. Но въпреки всичко това е надалеч по-лесно, в сравнение с да загубиш себе си, пробвайки се да се харесаш на другите. Стреотипът за женска хубост, който се постанова през последните години не ми харесва. Този тренд със силикона е пошъл. Но мисля, че всеобщото му налагане в последна сметка ще докара до това, че естествената хубост още веднъж ще бъде на мода. Но външният тип е единствено едната страна на казуса. Консуматорското държание на обществото безусловно заличава естествените човешки полезности. Голяма част от връстниците ми прекарват времето си втренчени в телефоните. Малко са тези, които четат. Това е тъжно. Младите хора с с по- тънка сензитивност остават неразбрани. Търся естетиката на всички места - и във визията, и в онтношенията.
- Избрала си университет в чужбина. Ще се върнеш ли назад в България, откакто завършиш?
- Ще аплайвам в Royal academy of art в Белгия, а по-късно се надявам да направя магистратура в Италия, тъй като това е страната, в която са съсредоточени най- великите мостри на изкуството - картини, статуя, дизайн. Мисля, че бих се прибирала, само че за по-кратки периоди. Все отново тук са околните ми, приятелите ми, котката. Макар, че може би ще я взема с мен. Светът е друг, не е належащо да стоим закотвени на едно място.
- Как виждаш себе си след 10 години?
- Получавам Оскар за костюми и благодаря на майка ми, която е моята най- добра другарка и най- огромният войник, който познавам.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ